Сълзите в очите на баща ми…
Дойде и съобщението, че съм приет в МЕИ. Радостта ми беше голяма. Щях да ставам инженер. Най-после мечтата още от невръстно дете щеше да се изпълни. Сърцето ми, както се казва, щеше да изскочи от гърдите ми от радост.
По време на вечерята усетих, че баща ми е нещо напрегнат. Чудех се какво му е и вече исках да го попитам, когато той сам обясни. Обърна се към мен и с леко заекване каза:
“Благодаря ти, сине, че завърши гимназията с пълно отличие и че не забрави какво ти казах, когато замина за Първомай. Аз също не съм забравил какво съм ти обещал, но…” и гласът му сякаш се скъса. Пое дълбоко въздух и с усилие продължи:
“Не знам как ще го разбереш, не знам и аз как да ти го обясня, но просто не сме в състояние да ви издържаме едновременно и двамата с брат ти в София.”
Замлъкна, отново пое дълбоко въздух и едва успя да ме попита:
“Можеш ли да изчакаш една година?”
За първи път в живота си видях сълзи в очите на този изключително корав и силен мъж - моят баща.
И ...