Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзможно да заспивам. Винаги съм обожавала да спя, вярно е, че казват, че сънят е загуба на време, но за мен това е сладка загуба. Човек никога не знае дали губи наистина, както се казва всяко зло за добро.
Отидох до банята и си измих лицето. Но сега водата всяваше само ужас в душата ми и настръхнах, когато се стече по врата ми. Какво ставаше с мен? Подобно нещо не ми се беше случвало досега. Вярно е, че предстоеше промоцията на важен мой проект, но пък да бъда чак толкова нервна? Това беше неприсъщо за мен.
Облякох се бързо и тръгнах към офиса. Надявах се, че като попадна в по-оживена обстановка, ще забравя съня. Но не стана точно така. В офиса беше неспокойно и тихо. Всички се подготвяха за важ ...