Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли от кошера, забързани към своите задължения. Някои сериозни, други - забили поглед в телефоните. Липсваше нещо в цялата тази атмосфера. Опѝта се да си спомни какво! Някакъв блед спомен го погали, като полъх от внезапно появил се бриз. Усмивка! Липсваше усмивка върху бледите им овални очертания. Това изражение, което показваше радост или щастие, бе потънало в архивите и можеше да го срещнеш само в старите филми.
Колко ли от тях бяха все още с истински сърца!? Един огромен концерн бе направил неподозирана крачка в медицината и от десет години успешно сменяха човешкото сърце с електронно. Така, те не се разваляха, не създаваха проблеми. На пазара имаше различни сърца. По-големи от нормалните, които да запълват гърдите и да те кара да се чувстваш значим, малки като врабче, които хлопат като миниатюрен крак в голяма обувка, сърца, които пеят мелодично и други безшумни, скъпи сърца с дълъг механ ...