СЪРНИЧКАТА
Бях се спряла на тролейбусната спирка. Изчаквах тролея да дойде, едни пътници да слязат, други да се качат и тролея да отмине, за да премина през улицата на другата страна, където беше училището на децата.
Обърнах се за миг и о, чудо! Видях сърничка. Помислих си, че е излязла от близкия зоопарк. Такава една спокойна, върви си сред хората. Докато се чудех, на метър-два зад нея видях кученце, от тези домашните любимци, не много малко. Бяха странна двойка - сърничката и верният ù приятел кученцето.
Дойде тролеят. Качиха се пътниците, качиха се и сърничката и кученцето. Сами. Край тях наблиза не се виждаше стопанина им. Учудването ми беше толкова голямо! Една жена, усмихната от странната гледка, но явно свикнала с тези пътници, ми разказа историята на тази сърничка. Стопанинът ù - видях го без да знам кой е - висок, строен мъж на средна възраст, бил ловец. Намерил сърнето съвсем мъничко до убитата му майка. Взел го, хранил го с биберон като малко дете, отгледал го. Станали прият ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.