Наблюдаваше я иззад ръба на вестника, по-често с периферното си зрение. Не забравяше от време на време да прелиства страниците и да подръпва лениво от цигарата си. Беше вдигнал крака върху една метална рамка на остъклената тераса. Мисълта, че видът му трябва да беше съвършено небрежен, караше ъгълчетата на устните му да се придърпват в зачатъка на потискана усмивка. В златистата й коса долавяше трептящите отблясъци в нюанс на бакър, създавани от последните лъчи на юнския залез. Беше хваната на опашка високо над тила. "Всъщност както обичайно, щом си е вкъщи" - помисли той. Не беше прочел и една цяла статия. Но беше забелязал как момичето, пребоядисващо собствената си тераса, отмята на почти всеки пет минути онова немирно кичурче коса, падащо пред очите й. Как движи четката с боя с едно характерно движение на китката, малко сковано и несигурно. Как потропва ритмично с левия си крак. - Тананика си нещо и тактува. Прави го винаги,когато е в добро настроение - мина му през ума и той се при ...