Вървя по дългия път и хиляди хоризонти в мен се разминават. Вървя без сюжет. Без граници. И съхранявам в дланите историята. Вървя без да знам накъде. Без път. Без посока. Вървя, просто защото мога да го правя добре. Вървя, за да знам, че мога.
Вървя до теб...
Разхождам се из пукнатините. Извивките на този град са сякаш отражения на мен самата. Разхождам се и се съзирам. Аз, облечена с дълга бяла рокля, вързана на плитка, с ухание на лавандула. И ти, румен и засмян. Чакаме се там. Под моста. В началото на града. Там, където никой не ходи по тъмно. Там, където всички се страхуват. Да не би в страха си, да открият себе си. Изтичваме до кладенеца. И съзираме отраженията си. Размазани. Размити. Но усмихнати.
Животът е, за да вървиш. И да те духа вятърът, просто върви. И да си сам през зимните пустини, без яке да вървиш, просто върви. Никой не те пита дали можеш. И как ще се справиш. Или можеш, или си заминаваш. Далече, към родния дом.
Хващаш ръката ми. Вглеждаш се в косите ми. Галиш ме нежн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!