Телефонът иззвъня... някак неочаквано. Събуди ме от просъницата и енергично вдигнах слушалката. С разтреперен от вълнение глас отроних едно неочаквано звучно "Алоооо". От отсрещната страна, за мое голямо разочарование, се чу женски глас.
- Радвам се да чуя вълнението в гласа ти всеки път като ти се обадя - почти подигравателно отбеляза приятелката ми.
- Аааа, какво ти вълнение. Аз такова... - замънках аз
- Я не се опитвай да ме лъжеш - не се познаваме от вчера - изсмя се тя. Права беше - познавахме се от прекалено дълго, за да бъде тя наясно с раздразнението ми при цялата тази налудничава ситуация, която отново се развихри около иначе скучното ми ежедневие. - Не се ли е обадил още?
Не ми беше приятно да ми напомнят този неприятен факт, та затова направо я попитах защо се обажда
- Намирам се близо до вас, та реших да мина да те видя. Може да ти е много досадно, но за поне 15 минути ще си имаш компания. След малко идвам, затова не бягай -ще те намеря където и да си.
Нямах никакво намерен ...