7 февр. 2018 г., 12:17
15 мин за четене
24.
Вечеряха, огледаха пак багажа – малко беше, но нали трябваше с нещо да се занимават до тръгването. Ирис и жените си поплакаха, Нийл мълчаливо стисна ръцете на тръгващите.
Два или три часа след мръкване, Иван почука на вратата и всички тръгнаха след него. Групата придружаваха четирима от българите. Нийл и Ирис останаха назад, сляха се с тъмнината...
Иван ги поведе някъде настрани – не по пътеките, които Гарбър и Майкъл обходиха заранта. Заобиколиха някакви скали и поеха по неголяма пътека, която беше почти обрасла с храстчета. Това затрудняваше движението, но всички разбираха, че този преход е с определена цел – да бъдат объркани сетивата им, да дадат по-малко точни сведения при евентуални разпити...
Българите бяха предпазливи...
Иначе нямаше как да оцелеят толкова време...
Двама от придружителите носеха вече оглеждащия се Тиодър. Те решително отблъснаха Майкъл и Джон още при тръгването.
Иван поясни:
- Ние сме опитни, имаме сили. Вие се пазете – чака ви доста път...
И наистина – път ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация