2 авг. 2017 г., 08:25
11 мин за четене
Оставих прозореца отворен. Има комарник. Горещо е. Юли свършва, но идва август. И телевизора оставих да бръмчи – нищо че излъчва топлина. Този Шварценегер е хубав като старостта си. Опънал си е кожата. Така е непобедим и вечен. Последният му терминатор обаче е детински. Като Роки 5. Неслучайно казват, че когато остареят, хората се вдетиняват. Разполови се, разчекна се, дупчиха го многократно, после се разтече май, но се би успешно, накрая умря. Поради липса на спомени и отсъствие на бъдеще. Остана без предназначение.
Нищо ново. Всички извънземни са такива. Като ненужна машина, която...
... Бръмчи насред тъмнината. Някой косеше тревата пред блока посред нощ.
Не беше косачка. Мъж и жена спореха като автоматични бичкии в дърводелски цех.
– Бъди проклет! – откоси жената. Каза още неща, но удари на чеп.
– Ти дваж повече! – избръмча мъжът. – Но не можем един без друг, не го ли разбра?
Залая куче. После второ. Отговориха и други. Фойерверк от лайове. Глутница. Отвориха се прозорци, всички зак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация