9 сент. 2012 г., 12:04
7 мин за четене
Младият учен умееше да улавя юздите на вълнението си и да запазва самообладание. Само така съумяваше успешно да довърши някой сложен експеримент и с хладен разум да прецени резултатите. Сега се учуди на себе си, усещайки как сърцето му блъска като затворено в клетка диво животно. Когато най-сетне се поуспокои, той нетърпеливо разгърна следващата страница от дядовия си дневник.
„Двайсети ноемврий 1923 година.
Пеньо издъхна, а мама онемя. Гледа като луда и каквото да я попитам - мълчи… Дай ми сили, Боже, че да устоя, укроти ме, задръж ръката ми, която дири възмездие! Ако отмъстя, Господи, няма ли да заприличам на тези, дето погубиха братеца ми?
Петнайсети декемврий 1923 година
Още две момчета от село ги найдохме пребити до смърт, като наш Пеня. Тях поне ги опяхме и погребахме, а за други нямаме ни вест, ни кост, та майките им хич и не знаят чедата им между живите ли са или душите им вече са се възнесли в отвъдното.
Отприщи се стихията, разбесува се дяволът и няма спиране, няма… В царство ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация