Епизод 1

.....Отново замечтано гледаше към небето с големите си черни, тъжни и влажни очи)....Какво ли за сетен път търсеше там сърцето й?

... А наоколо нейните приятелки мълчаха съчувствено и внимателно дъвчеха...
В паметта й отново изплува усмивката на онзи симпатичен младеж с черни
мустаци и брада, неговите пламтящи очи и силните му ръце, с които
нежно ги галеше по време на неговите ежемесечни посещения при тях.

Но трудно му прости, че последния път отдели особено внимание само на
комшийката Кара и абсолютно пренебрегна останалите. И то при
положението, че единствено тя изглеждаше нещо "нефелна", болнава,
както говореха в града. Ама като яде всичко наред, без да подбира! Кой
й е виновен?

          Вчера колко дълго обикаляше около Кара, въпреки че тя само му се "фръцкаше". Колко бавно и нежно я галеше по гърдите, леко ги мачкаше, а тя през
цялото време не спря да дъвчи. Култура! Ужас! Ама и него си го бива!
Уж възпитан, пък по едно време бавно застана зад нея и пред всички постави ръкавица върху дясната си ръка и ... Не повярва на очите си! Кавалер ми бил! Скромен ми бил! От града идвал! Глупости! Но как да не му простиш всичко, като в селото само той ги може тия работи!
         Ама и Сийка си я бива! Любопитно се приближи до тях и започна внимателно
да наблюдава какво правят двамата. Срам, срам и пак срам! Ама той я прогони! Изглежда, че въпреки всичко е доста срамежлив! Гражданче! То и на нея няма да й е приятно, когато започне да я оглежда и да прави, каквото си пожелае с нея, приятелките да ги наобиколят и да ги гледат!

Ах, кога ли ще ми обърне внимание? Кога ли и мен така ще милва? Пък
нека говорят зад гърба ми, че „съм имала най-голямото виме в околността”. Значи ще ме гали по-дълго!

А от друга страна ги прави тия работи пред всички! Без дори да се
скрият зад храстите или някое дърво! Божке-е-е-е! Какъв свят!

(... следва продължение...!)