Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат след „тежката“ нощна смяна! Самото им влизане в бара се очакваше всяка сутрин и повечето наздравици бяха именно в тяхна чест. Мнозина кротки клиенти, скромно чакаха реда си сред цялата глъч, за да си вземат сутрешната доза хубаво кафе, чай или закуска преди работа. От време на време се отбиваха и служителите на реда, които освен да си вземат нещо, се оглеждаха за някой когото не познаваха, търсеха или им изглеждаше съмнителен.
По това време рядко имаше свободни маси. Музиката дънеше доволно силно, което не навличаше проблеми на собствениците и работещите там, защото Тихото, всъщност се намираше под земята. Входът му от към улицата приличаше на старо кино. С големите стъклени витрини в железни р ...