16.02.2023 г., 7:55 ч.

 Тихото - Част 3 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
581 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

          Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат след „тежката“ нощна смяна! Самото им влизане в бара се очакваше всяка сутрин и повечето наздравици бяха именно в тяхна чест. Мнозина кротки клиенти, скромно чакаха реда си сред цялата глъч, за да си вземат сутрешната доза хубаво кафе, чай или закуска преди работа. От време на време се отбиваха и служителите на реда, които освен да си вземат нещо, се оглеждаха за някой когото не познаваха, търсеха или им изглеждаше съмнителен.

          По това време рядко имаше свободни маси. Музиката дънеше доволно силно, което не навличаше проблеми на собствениците и работещите там, защото Тихото, всъщност се намираше под земята. Входът му от към улицата приличаше на старо кино. С големите стъклени витрини в железни рамки и две врати със същата конструкция. Една за влизане и една за излизане. От немалкото антре се стигаше до различни местообитания. Догарящ бавно неонов надпис привличаше сетивата в дясно от входа. По-голямата част от буквите не светеха, но ясно се четяха на дневна светлина. Под тях, преди стълбите за надолу към кафето, стоеше гордо дървена ниска врата, точно като в дивия запад. Две крила отварящи се и в двете посоки и затварящи се сами. На едната имаше надпис „Тих“, а на другата „ото“, заради което често на майтап, редовните клиенти си правеха среща при Тихия Ото!

          Три редици от по 12 стъпала, всяка една последвана от близо три метрова площадка, отвеждаха всеки до друга двойка дървени врати, работещи на същия принцип като горните две, но много по-високи и значително по-масивни! Вътре, на масата близо до тях, брадат мъж с малко кученце професионално допиваше трета голяма водка. С рутина изчакваше опашката малко да намалее, за да се нареди за още една, но този път малка чаша. Изскърцване на панти някъде нагоре го извади за момент от концентрирания му унес, но поредната голяма глътка, съпроводена от мощно дърпане от цигарата му , отново го върнаха в играта. Но не за дълго! Пак леко горе, само че по-близо като че ли, му се стори че дочува шум като от падане по стълби. Не се чу охчене, всъщност не се чу нищо след това, сякаш някой беше пуснал безжизнено тяло. Интуицията тъкмо започваше да му прошепва че след малко ще влезе някой, на който не би трябвало да дават повече алкохол и започна да се настройва за поредния цирк, който благосклонната съдба му предлагаше. Извади поредна цигара и я запали от още недогорелия фас на предишната. Вратата обаче се затвори след добре сложен младеж, с доста обгорели дрехи и ходещ без проблеми по права линия гледайки в земята.

          Бармана мина през гъсто наредените маси удряйки се почти във всеки стол, получавайки множество искрени поздрави. Без да обръща внимание на случващото се, стигна до масивния дървен бар. Изграден от дебели, цели дървета, наредени едно върху друго от пода, чак до високия таван. На нивото на раменете на средностатистически висок човек, бяха оставени правоъгълни отвори, на много места в стената от дърва. От своя страна тя имаше формата на половин десетоъгълник, като централната й част беше издълбана навътре. Там се образуваше квадратното помещение, където се редяха клиентите. На метър от дървесината имаше железен парапет, специално изграден за да се избегнат предрежданията, макар че тези които бяха много зле, просто минаваха направо през центъра, като се протягаха над него до самото гише. Момчето с обгорелите дрехи мина зад бара през служебна малка, но солидна вратичка, намираща се в дъното от дясната страна на петоъгълника, чак до самата стена.

     - Айде бе Барманче, къде ходиш? - Го поздрави дебелия плътен глас на охраната, седящ близо до вратата. До него имаше малка кръгла маса и още един празен стол. Цигара гореше в препълнен пепелник. - Леко касите бе, да не си почерпен?

     - Не бе, свежарка съм, малко съм разсеян само. – Смотолеви Бармана!

     - Разсеян! На мене ми изглеждаш сякаш си гасил пожар цяла нощ а? - Прекъсна го закачливо неговата колежка. – Друг път ще ми кажеш, бързам, трябва да изчезвам! – Допълни припряно. - Айде лека ти смяна от мен. – Продължи бързайки към вратата – Айде охраната до довечера!

     - Живи здрави до довечера. – Тежко подреди по местата им думите масивния глас. – Кво забрави бе? - Учудено попита когато мацката се показа отново на вратата.

     - Барманче, а ми дай остатъците от пицата в чинийката! – Изстреля тя набързо с тоналност контрастираща като цигулка спрямо контрабас пред гласа на здравия мъж пазещ заведението.

     - Веган ли ше ставаш? - Иронично зададе въпроса си Бармана докато и подаваше пластмасова чинийка с дузина малки саламчета в нея.

     - Давай давай, нямам време за обяснения! – Усмихнато го скастри тя, намигна на охраната и се скри зад вратата. Придвижи се бързо към изхода през мелето от веселящи се хора, които сякаш инстинктивно един по един и правеха път. Преди да излезе сложи лакомството на масата пред малкото кученце и докато то вече ядеше, радостно го ощипа по едно от малките бутчета, горе, близо до дупето.

» следваща част...

© Явор Бачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??