(Мини разказче по картинка)
- Бабооо! Какво е товааа?
- Е как какво?! Нали сакаше мекици!? Те ти на! Подфанала съм ‘а ти пра’им! Оти са коколиш така?
- Ама бабооо… Ти защо с това лилавото ги точиш!
- Е па с кво!? Не ми са коколи така ти рекоф! За срамотата на страмотиийте у таа нагиздосаната къща да нема ни е’на кьора’а точилка. И аз к’о да пра’а?
- Ма чакай малко! Ти от де го взема това нещо?
- Не е то ей така само нещо! Това а сеписиална точилка за среднощни мекици…
- Ама бабооо мааа… Каква точилка е товааа…
- Ооо я стига си ми си се лензила. Как каква?! Казоф ти, че е мноо списисиална. Така каза дятито?
- Кое дяти?! И ти от де я взема?
- Ми то ровиф, ровиф из вашете дулапе ама нъцки! И нема и нема точилка – и т’ва си е. И ни дебела за мекици, или курабии, ни тенкя де за кори за баница да ста’а.
- И ти кво? ...