(Мини разказче по картинка)
- Бабооо! Какво е товааа?
- Е как какво?! Нали сакаше мекици!? Те ти на! Подфанала съм ‘а ти пра’им! Оти са коколиш така?
- Ама бабооо… Ти защо с това лилавото ги точиш!
- Е па с кво!? Не ми са коколи така ти рекоф! За срамотата на страмотиийте у таа нагиздосаната къща да нема ни е’на кьора’а точилка. И аз к’о да пра’а?
- Ма чакай малко! Ти от де го взема това нещо?
- Не е то ей така само нещо! Това а сеписиална точилка за среднощни мекици…
- Ама бабооо мааа… Каква точилка е товааа…
- Ооо я стига си ми си се лензила. Как каква?! Казоф ти, че е мноо списисиална. Така каза дятито?
- Кое дяти?! И ти от де я взема?
- Ми то ровиф, ровиф из вашете дулапе ама нъцки! И нема и нема точилка – и т’ва си е. И ни дебела за мекици, или курабии, ни тенкя де за кори за баница да ста’а.
- И ти кво?
- Е ка’ кво!? И язе ръгнаф по съседете да диря. Ма то или нема никой тама по етажете, или кат’ кажа, че сакам точилка и те ма гледат ка дедо ти Въло гле’аше ка пристига трена. Тогива га за пръв път у животя му го заведухме на гарата у Мездра.
- Това за дедо Въло го знам. Кажи ти после какво направи?
- Ми такову. Като видоф, че у вашию блок ли е голема къща ли е не знам… Ма из нези нийде си нема точилка… Иии… Азе пойдоф е къде тама зад ония гьол. Е го на - де е тама със столета околовръс…
- Не е гьол. Басейн с минерална вода е на затворения комплекс! Добре а ти по-точно къде отиде? Да не е в самостоятелната къща на богаташите…
- Е па то от де да знам, че са богаташе – я! Тропам тама на портата. Отваря ми дяти. И държи некаква си писалка у ръце. А язе му обяснвам, че търсим точилка! Па то изначало ма гледа кат онааа накипрената ти съседка от третию етаж.
- Ми то е на осем години ма бабо! Как да та гледа като едва ли знае какво е точилка!?
- Що па да не знае!?
- Щото те ония де живеят в самостоятелните къщи само готова храна си заръчват.
- Ааа! Не и то тъй! Умно дяти излезе. Не го удумвай ти. Показах му аз писалката и му казоф, че точилката е нещо подобно на писаручката му… Само де е къде минико по-дебеличка. И че с такову нещо де зоват го точилка – е те такива кат мен старе ‘ора си праат вкусне мекици за закускя. А още и му рекоф, че ако ми намери такава ще му занеса от моите бабините вкусотии га ги напраа.
- И то какво?
- Ми казоф ти че е умно дяти. Щом рекоф думата мекици и тутакси са сети.
- За какво се е сетило?
- Че неговата мама посред нощите викала на татко му: „Вземи точилката мило и ми я разточи на мекица!”. А татко му и отвръщал: „ Ах любов моя нали знаеш, ка’ я обичам таа твоата мекиця га а, хем топла, хем на тенко разточена!”
- Стига ма бабаоооо…
- Стига не стига дядтито ми са усмихна и рече да го чекам. После изтича нейде си и ми донесе е те т’ва лилавкото. Па язе го питам от кунята ли го найде бе дете? А то ми дума: „ Не! В спалнята го крие мама!” Ама язе си викам, че може да го крие тама да се не плаши дятито. Ма па и до сеги докато ги пара все съм в почуда! Оти па тиа ора си точат мекиците с лилави точилки точно по удаята де спат. Е те туй не мо’а ‘а са начуда. Ма то я остъй ти сеги тия дреболии. Ами ми речи другото. Сакам ‘а та замола га ги напраа мекичките да му отнесеш на дятитио неколко. Па и да му върнеш и точилката зер. А мале? Нали ша ма отмениш за таа раб’та, че май ма заболеа ногите?
- Ама бабооо…
ПП: Картинката ще я публикувам след като приключи гласуването.
© Ригит Todos los derechos reservados