(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелосан до неузнаваемост, дъвчеше дъвка, чийто вкус отдавна се бе загубил и се чудеше къде да я изплюе. Станли Гоуд – с кодово име ‘Лаки’. В абсолютен контраст със Сидни, сякаш току-що се е върнал от почивка в Хаваи, беше с бръсната глава, носеше слънчеви очила с жълти стъкла, бъркаше си в носа и нервно се почесваше по врата. Дели Гонладо – с кодово име ‘Йелоустоун’. Четеше вестник и пиеше кафе. Беше се издокарал сякаш току що се връща от голф игрището. Имаше дълга черна коса стигаща до раменете. По нищо не си личеше, че тези тримата са елитни убийци, на които им стига да имат под ръка четка за зъби за да ти видят сметката.
- Този самолет мисли ли да каца скоро. – обади се мудно Сидни.
- Ако ще.. ...