(Вътре сме)

    Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелосан до неузнаваемост, дъвчеше дъвка, чийто вкус отдавна се бе загубил и се чудеше къде да я изплюе. Станли Гоуд – с кодово име ‘Лаки’. В абсолютен контраст със Сидни, сякаш току-що се е върнал от почивка в Хаваи, беше с бръсната глава, носеше слънчеви очила с жълти стъкла, бъркаше си в носа и нервно се почесваше по врата. Дели Гонладо – с кодово име ‘Йелоустоун’. Четеше вестник и пиеше кафе. Беше се издокарал сякаш току що се връща от голф игрището. Имаше дълга черна коса стигаща до раменете. По нищо не си личеше, че тези тримата са елитни убийци, на които им стига да имат под ръка четка за зъби за да ти видят сметката.
   - Този самолет мисли ли да каца скоро. – обади се мудно Сидни.

   - Ако ще... Остават ми още доста страници до хороскопа. – му отвърна Гонладо.

    - Ноа, ти пък за къде бързаш? С това вкиснато време навън, хич не ми се излиза от летището. – каза Станли и реши да се настани удобно до Гонладо.

    От говорителите на стената, млад женски глас нежно огласи за кацането на полет №701.

    - Майка му стара... Най-накрая. – с още по-кисел тон каза Сидни и махна с ръка на другарите си в знак да скочат на крак.

    Навалицата изпълни коридора на терминала. Ноа извади от вътрешния джоб на сакото си голям бял лист, на който беше изписано с почерка на третокласник ‘Голяма Карма’. Бяха най-отзад. Релик крачеше уверено, а до него като две пешки се тътреха Яна и Транс. Веднага забелязаха вдигнатия високо бял лист.

    - Ето кой е изпратил да ни посрещне. – каза Симеон и замаха с ръка.

    -Вече нямам търпение да ги хвърля под колелата на самолета. – каза Яна изпод нос и навири глава. Транс просто й се усмихна, а след това пое дълбоко въздух.

    Навалицата се разпръсна. Ноа прибра листа хартия обратно в сакото си и закрачи напред. Настроението в което беше малко по-рано се изпари моментално. Лицето му грейна, усмихна се и се поклони на гостите.

    - Добре дошли на летище ‘Сандърс’, господин Релик, за мен е чест да Ви видя на живо. Енергично започна да ръкостиска и тримата, като усмивката не падаше от лицето му дори за миг. –Нека ви представя колегите ми. Станли Гоуд и Дели Гонладо. Изцяло сме на ваше разположение. Водачът... – веднага спря, прочисти гърлото си и отново започна - Господин Плъвдин ни е заръчал да угодим на всяка Ваша прищявка за периода от гостуването Ви.

    - Много благородно от негова страна. Този стар чешит е решил да промени из основи държанието си. – каза Симеон и хвърли един поглед към Яна и Транс в знак да им дадат чантите си.

    Станли и Дели поеха багажа. Веднага щом излязоха от летището, разпънаха чадъри. Поведоха ги към паркинга където вече чакаше бронирана лимузина. Всички се настаниха удобно и колата потегли. Шофьорът вече бе изпратил съобщение до Кайро. Знаеше че Симеон е пристигнал, и нервно наместваше протезата си. Имаше чувството че ще се възпламени от само себе си. Нямаше търпение всички членове на бившият випуск да се съберат. Още утре старите членове щяха да започнат да пристигат в града.

№1: Спейси Кеплер (Колумб)

№2: Кейн Хойл (Гама)

№3: Ниро Кавендиш (Магелан)

№4: Пен Бърнард (Веспучи)

№5: Хоф Сейгън (Тасман)

№6: Луис Янски (Кук)

№7: Джак Томбо (Марион)

    В лимузината цареше тишина. Единствено ръмженето на двигателя разчупваше атмосферата. Шофьора дори не смееше да погледне в огледалото за обратно виждане. Яна изпиваше тримата си посрещачи с поглед. Транс седеше в средата, не беше нервен, но от скука на ум броеше секундите до пристигането в хотела. Релик гледаше през стъклото и се наслаждаваше на подгизналия град. Беше у дома. Върна се там, където започна дружбата му с Кайро, там където се роди скромната групичка ‘Декстери’. Колата спря, чакаха на светофар, цели петдесет и две секунди. Релик изтри с ръка замъгленото стъкло и погледна навън. Това което видя на отсрещния тротоар едва не го просълзи. Доближи се още докато не залепи челото си. ‘Пицата на Лиди’ бе изписано с обемни букви над ярко зеленото лице на заведението. Не беше мястото, а този, който работеше там. Преди много години Симеон Релик бе дал обещание на този някой, че отново ще се върне. Денят настъпи, и му се струваше, че е невъзможно всичкото това време да се е изсипало така бързо измежду пръстите му. Колата го полюшна, отново потеглиха, веднага се отърси от спомена и се обърна напред към Сидни, който стоеше срещу него и все така лъчезарно му се усмихваше. Вече бяха пред хотела. Яна и Транс слязоха, като след тях се залепиха Станли и Дели, на които им се заръча да помогнат с регистрацията и настаняването. Релик реши да се премести и седна до Ноа. Хвана го през рамо. Тогава вече не се сдържа за да глътне дъвката.

    -Сега, ако обичаш, ме заведи директно при Кайро без да ми задаваш каквито и да е въпроси. Става ли? – съвсем спокойно, сякаш говореше на собственият си син.
    Шофьорът погледна назад през пролуката си и кимна.

    -Значи това е Симеон Релик... За мъжага навлизащ в шейсетте притежава вледеняващо присъствие. – си мислеше Стефано, който стисна волана още повече и леко настъпи газта.

    Беше сградата на стара изоставена банка, която вече бе реновирана и изглеждаше точно като някой частен клуб за джентълмени. Колата утихна, всички слязоха и застанаха пред входа, където стърчаха изправени двете фигури на Садо Нострам и Мани Башър.

    -Добре дошли, господин Релик! Заповядайте, след нас моля! – казаха в общ глас.

Садо Нострам, с кодово име ‘Тамбора’ – чернокос, с детско изражение, в черен смокинг с вратовръзка, носеше бели ръкавици които в действителност криеха пострадалите му от изгаряния ръце. Мани Башър, с кодовото име ‘Етна’ – облечен по абсолютно същият начин. Изглеждаше има индианска жилка в него, с дълга, гелосана и изгладена назад коса. Едър мъж с грубовати черти, но с характер на хамстер.

Релик вече се намираше във въвеждащия коридор, и от някъде се чу гласът на Кайро.

    - Никой да не го придружава до кабинета ми!

    Сериозното изражение върху лицето на Симеон се стопи.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ: