Той отлетя разперил широко крила, за да може да бъде високо Тръгна си без да
каже сбогом и без да каже защо. Беше с ранено сърце.
Не беше лошо момче. Всички,
които го познаваха, винаги го срещаха с усмивка и знаеха вътрешно, че той може
да я прочете. Даже беше от хората, които сторват път и на мравката. Още преди да
открие истинската любов, онази човешката, между човеците, той наистина обичаше.
Обекта на неговите чувства се казваше Льони и не беше човек, а котка. Тя беше и
най-добрата му приятелка, знаеше всичко за неговите настроения и чувства и как
не, след като в неговата милувка се криеше и тайната на обичащото му сърце.
Много често, докато галеше своята приятелка, той и говореше и понякога със сълзи
на очи споделяше своите болки. Дали тази миловидна Льони можеше да го разбере и
дали и тя по някакъв начин го обичаше, и дали изобщо тази любов е била взаимна, ...