Той отлетя разперил широко крила, за да може да бъде високо Тръгна си без да
каже сбогом и без да каже защо. Беше с ранено сърце.


Не беше лошо момче. Всички,
които го познаваха, винаги го срещаха с усмивка и знаеха вътрешно, че той може
да я прочете. Даже беше от хората, които сторват път и на мравката. Още преди да
открие истинската любов, онази човешката, между човеците, той наистина обичаше.
Обекта на неговите чувства се казваше Льони и не беше човек, а котка. Тя беше и
най-добрата му приятелка, знаеше всичко за неговите настроения и чувства и как
не, след като в неговата милувка се криеше и тайната на обичащото му сърце.
Много често, докато галеше своята приятелка, той и говореше и понякога със сълзи
на очи споделяше своите болки. Дали тази миловидна Льони можеше да го разбере и
дали и тя по някакъв начин го обичаше, и дали изобщо тази любов е била взаимна,
не мога да съм сигурен, но знам, че до последния и земен ден той я галеше и не я
предаде. Бяха я простреляли. Един съсед, който се беше притеснил, че котешката
популация е изпусната от контрол, изпробвал новата си пушка и то върху всяко
котешко създание в района на градината си. Льони била сред жертвите на този
човешки акт на „правосъдие”. Въпросния съсед беше отредил „почетно” място за
всяка простреляна котка, място, на което можеше да събере всички тленни и
безжизнени създания, а именно в кофата си за боклук. И тогава нашето момче
намери сили да я изрови сред многото тела и да я погребе като човек, да я оплаче
и да сложи кръст с нейното име, а след това да заклейми човешката си същност
като наказание, продължавайки да живее с човешкото в себе си. След време той
порасна, надживя детските си болки и започна да мисли като човек. Дойдоха и
най-тежките му мигове в живота, когато взе последно сбогом с баба му, след това
и с дядо му, а и той му беше като баща, защото си нямаше татко. Случиха му се и
едни от най-хубавите моменти в живота на всеки човек, влюби се за първи път,
намери любима за сърцето, сбъднаха се едни от най-жадуваните детски мечти,
неговите си мечти и се надяваше, че всичко лошо е останало назад в миналото,
всеки лош спомен и всяка една изстрадана болка. Въпреки че си вярваше, че е
щастлив един прекрасен ден любимата му си тръгна, любовта свърши, а призраците
от миналото и болките му започнаха да го навестяват пак. И ето, че се появи тя,
онази загадъчна жена, която приличаше на него, онази душа, която бе като
огледало на неговата, жена, готова да заплаче с него, да целува нозете му, да
бъде негова и да е като най-сладкото земно откровение, което можеше да понесе
неговото сърце. Тя също имаше един житейски път осеян с толкова много болка и
любов, че го хареса още щом докосна неговите мисли. За нея казваха че била като
Добрата Фея и си беше точно така. Винаги се стремеше да погали душата на някой
човек, с идеята, да му разкрие колко много може да направи в името на това,
света на човеците да бъде по-добър. Силно вярваше, че любовта ще спаси
достойнството на нашия вид, вярваше и не подозираше колко много греши. Някои
човеци вярваха в любовта, но не адресираната към някой, а отнесен към себе си.
Други пък посегнаха на чуждия живот в името на любовта, а някой и на своя.
Крайно време беше тя да се примири, че нейната борба в името на човека и
неговото добруване е загубена, но сърцето и не можеше да го приеме. Тези
обстоятелства започнаха да я променят и Добрата Фея някак си се изгуби сред
човешките несгоди и егоизъм. Тя също имаше любим и неведнъж го сменяше, защото
любовта понякога свършваше там, където започваше, от да опознаеш някой до това
да разбереш че въобще не си го познавал. И на нея и се случи нещо, с което тя
прокле човешката си съдба, срещна палача. Един маскиран мъж, който отнел
женското и достойнство, посегнал на нейната чистота, убиеца на Добрата Фея,
палач, отрязал крилата и. Въпреки това тя продължи да вярва в любовта и да се
надява, че ще намери някой, с който ще бъде до последния си дъх, другарчето в
живота, мъжа, който да я разбира и да бъде нейната опора, и най-сладкото и
откровение. И ето че се появи той с ранената душа и със сърце готово да бъде
споделено за вечни времена, готов да обича до последно и да не предава чувствата
си, нежен и изпълнен с толкова обич, която е насочил към нея и с очакването че
това е тя. Той и тя и ето двете вселени се сблъскаха, съдбите се преплетоха
магията на любовта заработи, но нещо се случи, нещо, което ги раздели и аз не
знам какво. За съжаление и те не разбраха.


В очите и сълзи горят с погледа
нежен, с последното сбогом, сега тя изпраща своя любим. Толкова много изгубени
мечти, пропуснати мигове и толкова много пропиляна любов сега летеше за някъде,
където тя не можеше да полети. Беше с ранено сърце. Добрата фея я нямаше, тя бе
убита. А той летеше високо, за да я намери, защото не знаеше, че тя вече не
съществува.