Беше прекрасен юлски ден, слънцето грееше по необикновен начин и сякаш се усмихваше, предвиждайки нещо хубаво... Целият ден беше прелестен, слънчевите лъчи, усмихнатите лица на хората, началото на лятото... Настъпи нощта, луната гордо се издигна над хоризонта и сякаш се закова в най-високата си точка, в този миг за пръв път го видях... Исках цял живот да гледам онези прелестни очи, вдъхващи живот във всеки човек. Мечтаех този миг да не свърши никога, тогава нищо друго не съществуваше, само аз и той, нашите изгарящи за любов сърца и луната, притихнала на небесния свод, увенчаваше нашия неповторим миг със своята прелест. От този миг започнахме да се виждаме всеки ден и от ден на ден аз все по-силно се привързвах към този човек, всяка секунда без него беше цяла вечност, докато не признах пред себе си, че го обичам. Да, аз го обичах с цялото си сърце и душа, с цялото си същество! От ден на ден всичко беше все по-хубаво, бях по-щастлива от всякога, топях се в прегръдките му, потъвах в очите ...