RaiaVid (Радка Видьова)
38 522
3 янв. 2016 г., 17:34

Тотално съблазнена 

  Проза » Рассказы
916 0 12
3 мин за четене

           Слънцето бавно се изкачваше нагоре и вече напичаше. Денят се очертаваше много топъл...Спирката беше голяма, но автобусът все още го нямаше. Огледах се. Имаше хора, но чудно защо само мъже в този час на деня. И – тогава го видях. Стоеше и не мърдаше. Отличаваше се от другите мъже. Изпъкваше някак си и аз не свалях поглед от него. Беше в любимото ми бледозелено или както някои го наричаха резеда. Нещо трепна в мен и не ме оставяше на мира. Бях го виждала някъде и то не един път, но къде точно, не си спомних веднага. Пристъпих към него и спрях отново. Да! Сега вече се сетих. Веднъж беше в бяло, а следващия път в бледо лилаво. Ха-ха-ха! Имах набито око. Отиваха му много тия цветове… Продължавах да го гледам настойчиво. Направих още една крачка. Той не мърдаше от мястото си, а аз по някакъв странен начин започвах флирт с един непознат. Лошото беше в случая кой кого, защото сякаш не аз, а той някак си мълчаливо ме викаше, тайнствено ме привличаше и дори съблазняваше. Започна да ми става топло. Устата ми пресъхна. Устните ми бързо се напукаха. Облизах ги несъзнателно, а това още повече ме подлуди. Не можех да му устоя. Докога щях да издържа? Дори се опасявах, че някоя друга жена ще отиде при него и ще го грабне изпод ръцете ми. Две крачки напред. Нямах съперници…  

           Автобусът закъсняваше. Погледнах го отново. Вече бях много близо. Забелязах някои подробности. Явно обичаше течен шоколад – имаше по себе си едва забележими малки следи, но те му придаваха по-голям чар, а не немарливост. Сигурно бяха отскоро, а можеше и от кафе да са. Преглътнах и облизах устните си отново. Искаше ми се да го взема със себе си, да го отведа някъде, да го докосна с език навсякъде, да усетя аромата му и после да му се насладя напълно… Боже! Спри ме! Побърквам ли се? Не ми позволявай сега и тук това изкушение!... Не го познавах достатъчно добре... Какво беше това желание? Ами ако не успея? Ще бъда ли смешна и жалка пред него и пред другите? Трябваше да събера мислите си… Имах нужда и от смелост… Той не ми излизаше от ума. По дяволите принципите ми! Не ми пукаше и за реномето ми. Много важно какво ще си помислят и какво ще кажат останалите хора от този свят. Не ме интересуваше никой друг. Аз си исках своето... Важни бяха моите чувства и желания!... Веднъж се живее… Сега ми е паднало! Не можех повече така. Трябваше да отида при него и да си призная всичко. На всяка цена! Пък после да става каквото ще... Ще се жертвам… Ще се примиря… Ще опитам… Имам причина - исках го с цялата си душа. Не издържах… Не можех… Уж флиртувах, а бях тотално съблазнена. Каква слабост! Вече треперех като лист. Бях като омагьосана и не виждах нищо друго, освен него. Не ме интересуваха нито автобуса, нито служебните ми задължения. Направо не беше за вярване – на моите години така да се поддам! Нищо вече нямаше значение… Поех дълбоко въздух и тръгнах към него. Бях готова на всичко. Приближих се и простичко казах:
            - Обичам… Много…
            - Какво? – попитаха отсреща.
            - Ами… Аз… такова…Една топка, моля! - едва чух собствения си глас и облизах устните си пак.
            - Е, най после се решихте да си вземете – отвърна продавачката и сложи във фунийката една топка бледозелен ментов сладолед. Върху него имаше тънки ивици течен шоколад за украса. После се усмихна с думите:
            - Заповядайте! Да ви е сладко!

Рая Вид
 

© Радка Видьова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Момичета, навън е студено, но Ви го радвам, че го обичате и зиме, и лете!
    Благодаря, Доч!
    Благодаря, Лили!
    Благодаяр, Мария!
    Благодаря, ЕЛ!
  • .....Какво вкусно и тотално съблазняване...макар че не бива да ми се говори за сладолед тези дни,вчера разбрах че моят е спрян от производство и затова така трудно се намира...
    Рая за творбата:Вярвам в това тотално съблазняване,усетих го изцяло и пак накрая се засмях...
    Поздравления!!!
  • ММ... Вкусно!
  • Здравейте, Иванка, Фоксче, Лиде!
    Честита 2016 година! Желая Ви много здраве, късмет, усмивки, любов, покоряване на върхове! Благодаря от сърце за коментарите!
  • Честита Нова година! Бъди жива и здрава и все така забавна! Предлагам ти да махнеш в осмото изречение последната дума "мъже". Така ни подхващаш още от началото, че ние пак ще се подведем.
  • Честита 2016 година на всички!
    Желая на всички здраве, успехи, усмивки, любов, сбъдване на мечти, красиви мигове, много подаръци и награди, много доброта и благоденствие!
    Благодаря на всички, които прочетоха, оцениха и коментираха!
    Благодаря, Лина!
    Благодаря, Младене!
    Благодаря, Марина!
    Благодаря, Елице!
    Благодаря, Роси!
  • Майсторица на разказите с неочакван край! Поздравления!
  • Аз пък до края се надявах да е мъж и съм малко разочарована, че не е...
    Дано следващия път да бъде любовно докосване! Пожелавам ти го, Рая.
  • Глупачките или по-точно ..., не свършват - все се спъват в един и същи камък..., за съжаление, независимо от сладоледа...!!!
    "Той не ми излизаше от ума. По дяволите принципите ми! Не ми пукаше и за реномето ми. Много важно какво ще си помислят и какво ще кажат останалите хора от този свят. Не ме интересуваше никой друг. Аз си исках своето... Важни бяха моите чувства и желания!... Веднъж се живее…"
  • С чудесен разказ започваш Новата година, Рая! Разказ с неочакван край. Благодаря ти за удоволствието да те чета!
    Нека и през Новата година да пишеш все такива хубави произведения, а Тя да ти носи здраве и късмет!
  • Добре е, че вече посвикнах с невероятно вкусните ти разкази с неочакван край и още по средата отгатнах този път кой ще е този Той. Поздравления!
Предложения
: ??:??