ТРАНСФОРМАЦИЯ
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе съвсем друго, но не можеше да даде определение на причините за това си състояние. Наоколо беше непоносима самотност, което предразполагаше към отсъствие на обекти или субекти с възможности за осветлване единствения на дневен ред въпрос.
Замисли се отново Прозата по щекотливата тема и колкото и да се напрягаше "усилията не се увенчаваха с успех", както би се изказал някой тривиален прозаик. Някъде някои си имаха повече на брой проблеми и със сигурност не се тревожеха така, както Прозата преживяваше своя единствен нерешаващ се казус. И психоаналитик си нямаше, а пък врачка персонална или поне екстрасенс някакъв по никакъв начин не можеше да си позволи по съвсем прозаични причини. И така си веге ...