21 дек. 2004 г., 16:26
1 мин за четене
Зима
" с вериги окован,
от двадесет години.
Вечерял плъхове нерядко,
смъртта да срещне не желае..."
Всичкото ми мечтаеше да напусне хилядоетажния си живот,да се спусне надолу по стълбището,да излезе навън и да посрещне пролетта.Глупавото ми всичко!
Слънце
То беше решетково.Една пияна жена ми бе казала веднъж в тъжен бар:"Не се опитвай да гледаш това,което се случва наоколо,защото това ще те натъжи.Още по-малко опитвай да виждаш-това ще те убие!"
Тази пияна жена не познаваше нищо от мен и се зачудих защо ми говори така?!
Празно
Когато онези ужасно красиви цветя започнаха да посивяват, а стъблата им да се превиват заплаках.А когато първото черно листо падна мъртво в пръста,взех лопатата и закопах всичко в земята.Несъвършенство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация