Зима " с вериги окован, от двадесет години. Вечерял плъхове нерядко, смъртта да срещне не желае..."
Всичкото ми мечтаеше да напусне хилядоетажния си живот,да се спусне надолу по стълбището,да излезе навън и да посрещне пролетта.Глупавото ми всичко!
Слънце
То беше решетково.Една пияна жена ми бе казала веднъж в тъжен бар:"Не се опитвай да гледаш това,което се случва наоколо,защото това ще те натъжи.Още по-малко опитвай да виждаш-това ще те убие!" Тази пияна жена не познаваше нищо от мен и се зачудих защо ми говори така?!
Празно
Когато онези ужасно красиви цветя започнаха да посивяват, а стъблата им да се превиват заплаках.А когато първото черно листо падна мъртво в пръста,взех лопатата и закопах всичко в земята.Несъвършенство!
Прозата ти е като стихове,стиховете ти са като проза.Как мога да определя кое е по-добро?Страхувам се от думите ти,прекалено приемам нещата навътре.Една голяма 6 от мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.