Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есенната си премяна. Тревата беше посивяла, като старица, а малкото птици останали да зимуват в този край, се бяха изпокрили. Вярно, температурите не бяха смразяващи като в Русчук, зимата беше по - милостива към хората от древна Марса, но от където и да го погледнеш си беше зима.
В дерето до гимназията, и днес, както всяка събота след обяд, десетина момчета играеха баскетбол. Тичаха, скачаха, викаха, и въпреки студа и калта, пот течеше не само от челата им, но и фанелите им бяха мокри, сякаш току що извадени от маминото корито.
Под коша, откъм оградата на училището, едно момче беше седнало на голям камък, до ученическите чанти хвърлени на земята и не откъсваше поглед от играта. По изражението на ...