Продължаваше да вали. Дъждът невъзмутимо не спираше да изпраща безбройните си ситни капчици към грешната земя. Като камикадзета, фанатично и последователно, те се разбиваха една след друга в огромните мръсни локви, които бяха превърнали перона на гарата в някакъв странен асфалтов архипелаг. Поредният средиземноморски циклон, с който природата си отмъщаваше на хората за тяхното високомерие.
Тримата мъже бяха намерили място под козирката, което не пропускаше дъжда, и пушеха мълчаливо, докато влакът до тях очакваше своите пътници. Приличаха на някаква съвременна българска версия на Тримата мускетари.
- Брей, удави ни тоя дъжд! - наруши мълчанието Атос, който стискаше в една ръка цигарата си, а в другата - малка пътна чанта от промазан плат. Повдигна яката на черното си яке, на гърба на което имаше надпис "ОХРАНА". Първата буква обаче беше поизбледняла и на слабата светлина на перона той се четеше като "ХРАНА".
- Цяла нощ валя. - добави Портос - Само да не ни наводни пак като преди три год ...