Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как работещ психиатър може да се отпусне до това състояние, помислих си аз, когато за пръв път го видях на живо в малкия му кабинет, намиращ се в една от бараките зад общинската болница.
- Здравейте, млади господине. С какво мога да ви бъда полезен?
- Здравейте, господин Килиън. Чух че си търсите общ работник и реших да попитам дали можете да ме наемете за лятото. Аз съм студент в Харвард и ми трябват пари, за да издържам обучението си.
- Много мило, че студент иска да работи при мен – той дойде при мен и ми протегна ръка - Албърт Килиън, приятно ми е.
- Тони Коултън, на мен също ми е приятно - отговорих и поех протегнатата му ръка.
- И така, Тони Коултън, въпреки че не зная откъде сте чул за м ...