Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, което щеше да излекува всички болести. Но тя знаеше, че щеше да излекува единствено нея, нейната самота и щеше да промени единствено нейния мироглед. Надяваше се... Искаше! И все още прелистваше, но се бе изгубила в мислите си и вече три пъти повтаряше бележника си и не виждаше нищо с празния си поглед, вторачен някъде там, извън стаята. Телефонът звънеше от няколко минути, но той бе от незначителна важност в тази така неясна картина в спалнята и. Може би трябваше да вдигне?
Тя отново си спомня за него, той! Този път се отърси и започна да вижда с истинските си очи, а не с мислите си, които бяха някъде там, никъде дори..
Хората казваха, че женските мисли могат да бъдат хиляди, милиони в една сек ...