– Там ли е? – Мета подскочи – буквално се повдигна от земята от допира на ръката му върху рамото ù, а гласът му в ухото ù бе някак зловещ, глух.
– Там ли е?
– Нне… Един куп дюшеци, юргани, парцали… За какво ги е натрупал Миро тук…
– Какво ти става бе, попитах те там ли е, а ти ме гледаш, като че съм призрак!
– Ми стресна ме – бях се умълчала и ти…, а ти провери ли под оня рафт?
– Там има два мотора покрити с найлон и колело – рече Антон.
– А може да е горе в голямата къща… Ее, как не се сетих бе, хайде горе! – каза тя и го побутна леко за лакътя.
– Ох, друго си е на „горната земя”, оставаше и мишка да мине и щях да съм вече умряла - засмя се пресилено тя и поставила ръце на гърдите си в знак на облекчение, опря силно гръб точно върху зеления бутон до шалтера за пускане на машините в работилницата. Банцигът изрева така пронизително, че Антон вдигна ръце и сниши главата си, дори тя се изплаши.
Мета размаха ръце, натисна червения бутон и машината в миг замлъкна.
– Боже, какво става днеска ...