Тя се страхува само от градушките – III част
Разбрал, че Мета е отворила очи, Антон нахлу в стаята, игнорирайки забраната на медицинските сестри. Надвесен над нея, стиснал до болка раменете ù, никой не разбра, че всъщност той ръмжеше в ухото ù:
- Ако кажеш и дума дори, ще те вкарам в лудница, бъди сигурна, а Александър е при нашите – нищо му няма. Чу ли? Нищо!
„Каква любов - не е мръднал от този коридор през цялото време” – помисли умилена сестрата, докато наблюдаваше как е заровил лице в косите на съпругата си. Тя нямаше как да чуе шепота, но той чу и хлад полази по гърба му, като че мъртвец разходи показалеца си по него:
- Докоснеш ли сина ми още веднъж, ще те убия! Бог да ми бъде на помощ, но и
без Него – ще те убия! – той не познаваше този глас – сякаш го произнесе друга жена, не – друго същество!
Повече от месец не бе я докосвал, не вдигаше скандали и се надяваше, че жена
му най-сетне ще си стане онази същата, защото това неприсъщо за нея мълчание го държеше нащрек. Мислеше, че тя ...