Jul 20, 2016, 9:31 PM

 Тя се страхува само от градушките – III част 

  Prose
1398 6 17
Multi-part work « to contents
5 min reading
Тя се страхува само от градушките – III част
Разбрал, че Мета е отворила очи, Антон нахлу в стаята, игнорирайки забраната на медицинските сестри. Надвесен над нея, стиснал до болка раменете ù, никой не разбра, че всъщност той ръмжеше в ухото ù:
- Ако кажеш и дума дори, ще те вкарам в лудница, бъди сигурна, а Александър е при нашите – нищо му няма. Чу ли? Нищо!
„Каква любов - не е мръднал от този коридор през цялото време” – помисли умилена сестрата, докато наблюдаваше как е заровил лице в косите на съпругата си. Тя нямаше как да чуе шепота, но той чу и хлад полази по гърба му, като че мъртвец разходи показалеца си по него:
- Докоснеш ли сина ми още веднъж, ще те убия! Бог да ми бъде на помощ, но и
без Него – ще те убия! – той не познаваше този глас – сякаш го произнесе друга жена, не – друго същество!
Повече от месец не бе я докосвал, не вдигаше скандали и се надяваше, че жена
му най-сетне ще си стане онази същата, защото това неприсъщо за нея мълчание го държеше нащрек. Мислеше, че тя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Ренета Първанова All rights reserved.

Random works
: ??:??