6 июн. 2014 г., 21:30

Тъга по невъзможното 

  Проза » Другие
583 0 0
1 мин за четене

Беше ден, мрачен, изпълнен с емоции. Дъждът навън не спираше. Все капеше и капеше. Капеше и в нейното сърце. Кръвта бавно се отичаше от него, превръщайки го в студено кубче лед. Името ù беше София. Толкова трудно майка ù и баща ù бяха избирали име за нея, искаха то да е красиво, да гали езика на хората. Така и стана. Красивото ù име се отрази и на самата нея. София притежаваше пагубна красота. Мъжете припадаха по нея, но защо ли тя все още беше сама? Аз знам... и сега ще ви разкажа.

София се влюби в мъж, но не какъв да е. Той беше най-невъзможният мъж и като казвам невъзможен, нямам предвид такъв, който да ù къса нервите... той беше този, който тя никога нямаше да има. София дори не можеше да го доближи. Мъжът се казваше Мануел и беше с 20 години по-възрастен от нея. Покъртително, нали? Да, така е, беше се влюбила най-нелепо, а дори нямаше близък контакт с този човек. Мануел я примами в капан, който тя не можа да избегне. Падна толкова лошо в него, че раните ù до днес кървят. Една недовършена история, която беше превзела мозъка ù, всяка нейна клетка, всяка нейна мисъл. Той бродеше все в съзнанието ù като рицар, търсещ своята принцеса... но това беше само в нейното съзнание. В реалния живот рицарят Мануел беше в близката „кръчма” с една уж млада жаба. Жалко, нали? Жалко за Мануел, жалко за София... най-вече за нея. Всички ù повтаряха да избие Мануел от главата си, защото и без това нищо нямало да се получи, а пък и той не заслужавал тя да страда за него. Е, на думи беше лесно. Беше лесно и да излезе навън, да се посмее, да се позабавлява, но накрая на деня идваха тежките вечери - будните нощи, мократа възглавната и... Мануел.

Не е ли невероятно? Има моменти в живота ни, в които се намираме в една бездънна яма, обгърнати от мрак и тъга и това е така, защото ние сме го направили да е така. Животът е кратък, а София го пропиляваше във всекидневните ридания по невъзможното, загърбвайки щастието.

„Ех, Мануел, знам, че си лош, но аз те обичам” – казваше си всяка нощ София и заспиваше в дълбок сън, в който срещаше... Е, знаете кой.  

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??