Беше ден, мрачен, изпълнен с емоции. Дъждът навън не спираше. Все капеше и капеше. Капеше и в нейното сърце. Кръвта бавно се отичаше от него, превръщайки го в студено кубче лед. Името ù беше София. Толкова трудно майка ù и баща ù бяха избирали име за нея, искаха то да е красиво, да гали езика на хората. Така и стана. Красивото ù име се отрази и на самата нея. София притежаваше пагубна красота. Мъжете припадаха по нея, но защо ли тя все още беше сама? Аз знам... и сега ще ви разкажа.
София се влюби в мъж, но не какъв да е. Той беше най-невъзможният мъж и като казвам невъзможен, нямам предвид такъв, който да ù къса нервите... той беше този, който тя никога нямаше да има. София дори не можеше да го доближи. Мъжът се казваше Мануел и беше с 20 години по-възрастен от нея. Покъртително, нали? Да, така е, беше се влюбила най-нелепо, а дори нямаше близък контакт с този човек. Мануел я примами в капан, който тя не можа да избегне. Падна толкова лошо в него, че раните ù до днес кървят. Една недо ...