Далеч от града, през ширината и отвъд планината, там, където никой няма работа, а и работата никаква я няма, се намира загадъчното училище Нь. Учениците в това училище едва ли са повече от пръстите на двете ръце, ала по-силно от глъчта им няма. Дали е сутрин, обед или вечер, учениците имат една единствена задача, един вездесъщ урок – да научат мисълта си да бъде свободна. А настане ли нощ, склопи ли се слънцето, иде не друг, а учителя от училището Нь. Учителят Сън.
- Наставниче – рекли в една полунощ учениците, – кажи ни, напъти ни, кое е ученикът, какво е ученикът? Питахме се, чудихме се, но денят така и не превърна мисълта ни в свободна. Без отговор сме, затова при теб сме, що е най-голямото достойнство на ученика?
Учителят Сън имаше плещи от ефир и очи от жива плът, но устната му така и не продума.
В училището Нь, в средата му, има очертан кръг, а в кръга – Житница. Широка купа, пълна със зърна. Всяка сутрин всеки ученик отива до Житницата, бръква в нея с шепи и взема храната си за ...