- Утре ще ти пиша от друго име.
- Но защо така?
- Изглежда, че някой ми чете писмата.
- Ами тогава просто си смени паролата.
- О, не. Ще си сменя цялата поща.
Сякаш дяволът ме накара да пробвам с рождената му дата. Бинго! Пощата му се отвори като пещерата пред Али Баба!
Първо трябваше да спра сърцето си. "Оооо, моето момче!" - Това го казах на пощръклялото яре в гръдния ми кош. - "Я се успокой! Това е deja vu! Спомни си! За онзи, другия, когато го хвана, че ти изневерява!... Е, добре ли ти беше тогава да научиш истината? Колко месеци не спа, как ли не опита да си го върнеш... И всичко това - без успех. Знаеш ли защо? Пусна ярето тогава и то изпотъпка мозъка ти и ти предизвика такъв неистов тремор, че сама не можа да се спреш да не се обадиш на нищо неподозиращата ти заместничка! Аз тогава ти казвах: "Спри го, бе! Спри го това яре! Чети си кротко пощата на този неверник! Дръж го под контрол, но неко той да не разбере!". Колкото онази върба ми послуша, толкова и ти!
Брех! Ярето кротна! Т ...