- Утре ще ти пиша от друго име. 
   - Но защо така?
   - Изглежда, че някой ми чете писмата.
   - Ами тогава просто си смени паролата.
   - О, не. Ще си сменя цялата поща.   
   Сякаш дяволът ме накара да пробвам с рождената му дата. Бинго! Пощата му се отвори като пещерата пред Али Баба! 
   Първо трябваше да спра сърцето си. "Оооо, моето момче!" - Това го казах на пощръклялото яре в гръдния ми кош. - "Я се успокой! Това е deja vu! Спомни си! За онзи, другия, когато го хвана, че ти изневерява!... Е, добре ли ти беше тогава да научиш истината? Колко месеци не спа, как ли не опита да си го върнеш... И всичко това - без успех. Знаеш ли защо? Пусна ярето тогава и то изпотъпка мозъка ти и ти предизвика такъв неистов тремор, че сама не можа да се спреш да не се обадиш на нищо неподозиращата ти заместничка! Аз тогава ти казвах: "Спри го, бе! Спри го това яре! Чети си кротко пощата на този неверник! Дръж го под контрол, но неко той да не разбере!". Колкото онази върба ми послуша, толкова и ти!
   Брех! Ярето кротна! Такааааа... Сега да видим... Ето ги моите писма. Няма смисъл да ги чета, нали аз съм ги писала. Опа! Ето един адрес, от който е получавал по 10-тина писма на ден! Абе тези хора не ходят ли на работа!?
   Отварям. Зачитам. По екрана се размазва ягодовочервено. Боже! Та те са любовници! Ето и снимките на мацката. Дългокоса. Женена. С две малки дечица. И празнуват... две седмици, откакто са се чукали. Набързо. Ненаситно. Тайно. Във Варна. 
   Че кога моят човек е ходил във Варна? Не ми е казвал. 
   Ето и разказ за скорошната му командировка! Цяла година ме лъга, че ще ме заведе там, на тази командировка, а когато денят настъпи и бях готова да тръгна, нещо в гласа му ме спря. Потрепера. Заовърта. Двадесет минути ми обяснява защо нямало да стане този път, а сигурно и никога. А после - онова странно сменяне на пощата. Не че не ми е хрумвало и друг път да го проверя. Веднъж. Но после прогоних тази престъпна мисъл. Спомних си колко катастрофални бяха последиците предния път. 
  Ето! Има и други мацки в пощата! Зачитам пак. Връзката с тях е на по-ранен етап. Боже! Едни и същи думи! Copy-paste. И всички му отговарят по един и същи начин - "прегръщам те, целувам те"... Едва възпрях порива си да не изтрия моите писания сред този букет от обожателки.
  Вечерта ме боля глава. Явно ми беше останал малко мозък, макар и силно контузен от яретата. Не можах да спя. 
  Сутринта - право на компютъра. Отново в пощата му. Подхождам методично -  чета от най-ранните писма. Някои са трити изглежда. И изведнъж - даден телефонен номер!  
   "Мили, запомни този номер. Ако ти позвънят от него, не вдигай. На мъжа ми е."
   Тазо глупост ме потресе. Записах си номера. Продължих да чета писмата - една истинска още топла-топла любов. Не изпаднах в умиление. Все на мен се случва! Все по това време на годината! Мен защо никой не ме обича така? 
    Регистрирах се в М-тел и пуснах есемес от компютъра на въпросния номер: "Така и така, ако искаш да прочетеш едни писма, пиши ми на следния адрес:...".