Улица “Стародавна”
Когато се учех да ходя по нея, тя беше вече павирана. Паветата бяха малки правилни сиенитови кубчета, заровени в жълтеникав пясък. Естествено разбрах, че са сиенитови много по-късно. Но и това бързам да уточня, аз ходех по тротоара, а не по платното, където минаваха много интересни неща. Бях отскоро започнал да изучавам околния свят и много неща ми бяха хем интересни, хем много непознати. Чувах възрастните да казват, че по нашата улица минавали каруци, гальоти, платформи, кабриолети, файтони, колички, но на мен ми беше ужасно трудно да ги различавам. Бях забелязал, че някои имаха отпред някакви животни, а други имаха човек отзад. Нито животните бяха еднакви, нито човеците.
Познавах файтона, защото баба винаги идваше у нас с файтон, ама и той не беше един и същ. Ту беше с един кон, ту с два, едни коне имаха на челата си червени помпони, други имаха някакви пискюли. Едни бяха охранени, други мършави, като съседа от втория етаж. Най ми беше интересна гальотата, самото ù ...