31 авг. 2011 г., 01:28
2 мин за четене
На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с такава дължина на косата - практична, прилична и не изискваща усилия прическа. Лицето ú обло, на челото има едва забележими резки, които с времето навярно ще се задълбочат и ще се превърнат в бразди. Очите ú са с формата на лешници с мънички мимически бръчици около тях. Цветът им - неопределен и променящ се сиво, синьо, зелен с тънък жълт пръстен около зениците. Но когато плаче, очите ú стават ясно зелени, може би заради сълзите, или пък зачервяването на очите, но цветът им се променя, или когато изпитва омраза тогава очите ú стават безжизнено сиво бетонни. Сега от очите ú плуваше отчаяние примесено с безслилие. Тя се чувстваше така, сякаш секира или друг вид метално острие, завързано за въже ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация