Лена прослуша съобщението още един път. Беше от Том, приятел от колежа. Канеше я на среща с другите от „компанията“ в къщата му в Лонг Айлънд. Бяха най-близките ѝ приятели, групата с която с бяха събирали и изкарали четирите години в колежа. Не се беше виждала с повечето от десет години - откакто завършиха. Незнайно защо се бяха отчуждили. В крайна сметка това е живтът, помили си Лена. Близки приятели се разделяха, всеки забързан по своя път. Търсенето на работа ги беше пръснало из щата или из цялата страната. В началто след завършването бяха поддържали връзка, но постепенно се бяха откъснали един от друг и досега така и не се бяха виждали.
Би се радвала да се срещнат. Щеше да ѝ е интересно да види как са се промнили всички. След десет години всички сигурно се бяха промнили. Испъстрените със сиво коси, няколкото килограма в повече не бяха от такова значение. Това, което гопроменяше човека бяха неговите преживявания, самия живот изменяше душата - постепенно, без външен признак и необрат ...