27 янв. 2024 г., 19:51
4 мин за четене
Крава кикерица
©Ина Крейн - Илияна Каракочева
Един от най-ярките спомени в моето детство е свързан с нашата умна непослушна крава, която обичаше да подскача.
— Батко - споделих веднъж с по-големия си брат Иван, – тази крава скача като жаба!
— Хаха - засмя се брат ми весело, – значи е крава кикерица!
Оттогава ѝ остана смешното име, а тя всеки ден го защитаваше с упоритост, достойна да бъде описана не в разказ, а в дебел роман.
Тази хитруша разбираше кога с батко ще я пасем и измисляше хитрини, с които да ни вкара в бели, за които после да ни се карат. Ние ѝ прощавахме, защото даваше най-вкусното мляко в селото, позволяваше да я галим като котка, а пазеше тайните ни като полицейско куче, докато някой от възрастните не ги разкриеше случайно.
Обичаше музиката и щом запявахме, започваше да подскача като огромна рогата жаба. Смеехме се неудържимо. Жалко, че нямахме фотоапарат, за да ѝ направим фотосесия.
Едно лято отново бяхме дежурни да я пасем с брат ми. Наскоро бяхме слушали разказите на ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация