Отвън беше тъмно, когато старецът, прохърквал безгрижно дълги часове отвори очи. Лежеше с риза, закопчана до последното копче, а над нея плетена жилетка, която пазеше спомени от последните му хранения. Изненадващо за досегашната летаргия хвърли бързи, хищни погледи около себе си. Видя поднос с храна върху шкафчето на Милош, болничната вечеря, филия хляб с парче сирене, шепа маслини и колбас с потъмнели краища.
- За мен не оставиха ли?- попита с глас, който предвещаваше разправия.
- Това е твоето. – излъга дружелюбно Милош, нещо в погледът на още мътните, старчески очи и в говорът издаваше селска коравосърдечност, която смъртта нямаше лесно да сломи. В този миг, мъжът с буйната коса скочи с необичайна жизненост върху чехлите си, грабна таблата и я сложи услужливо пред старецът с усмивка.
- Гладен? Чакат го да умре, а той се събужда гладен, ама, ха...шантав старец, че и замалко да му повярва човек.
Старецът загуби интерес към другите двама. Прегъна филията и я задъвка лакомо, мляскаше, к ...