„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.”
Sg
Слепота. Покой. Мрак. Студ. Тишина.
Айн сънуваше кошмар, от който пропадна, след като извика, а след това отново можеше да вижда. Също и да чува, макар в ушите да се носеше един непрекъснат шепот – без думи, просто шепот, като че от отвъдното.
Не намираше нищо познато в околността на мястото, където се бе озовал. Една павирана улица, хваната от двете си страни с безлични сгради и разграфена със старомодни улични фенери, които един по един се запалваха. Точно си помисли, че е привечер и нощта настъпва, когато видя как светлините зад него угасваха и от горния край на улицата се зададе зората.
Странно – каза си опитващият се да разбере къде е Айн. – И е ден, и е нощ.
Което беше, защото бе ясно, че се намираше точно на границата между двете понятия. А и се усещаше като безтелесна сянка в това ничие място.
Е, навярно съм полудял – смирено си обясни явлението и седна на каменния блок под един току-щ ...