„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.”
Sg
Слепота. Покой. Мрак. Студ. Тишина.
Айн сънуваше кошмар, от който пропадна, след като извика, а след това отново можеше да вижда. Също и да чува, макар в ушите да се носеше един непрекъснат шепот – без думи, просто шепот, като че от отвъдното.
Не намираше нищо познато в околността на мястото, където се бе озовал. Една павирана улица, хваната от двете си страни с безлични сгради и разграфена със старомодни улични фенери, които един по един се запалваха. Точно си помисли, че е привечер и нощта настъпва, когато видя как светлините зад него угасваха и от горния край на улицата се зададе зората.
Странно – каза си опитващият се да разбере къде е Айн. – И е ден, и е нощ.
Което беше, защото бе ясно, че се намираше точно на границата между двете понятия. А и се усещаше като безтелесна сянка в това ничие място.
Е, навярно съм полудял – смирено си обясни явлението и седна на каменния блок под един току-що запалил се фенер.
*****
Хал Хоп чистеше униформата си. Трябваше да излиза, вече втори път звънеше вестителят над вратата, информирайки го, че има новопоявил се скитащ в града. Хал не бързаше, защото със сигурност и самият скитащ не бързаше за никъде. В отвъдното няма къде толкова да се отиде, всеки го знае, но наблюдаващите често бяха припрени заради манията си по спазването на вселенския ред, по който се движеха енергийните частици между нивата на живота и смъртта.
Хал вече толкова дълговечностно работеше в това междинно измерение и бе привикнал да не споделя тяхната припряност. В място на безвремие имаше достатъчно време, за да намери скитащия, да го задържи и върне, където е нужно. Така че вестителят нека си звънеше, той щеше да отиде, когато бъде готов.
- Хал – на вратата се появи познат вестоносец в сивкави одежди на отцеждаща се мъгла. – Има скитащ, който...
- Знам – прекъсна го Хал и затегна колана с принадлежностите си. – Вече отивам, нали виждаш, нямаше нужда да идваш.
- Но той е вече от толкова единици тук, че може да направи нещо, което да е трудно да се поправи - знаеш какви са ги творили подобни незнаещи къде са души.
- И това знам – каза Хал Хоп и остави вестоносеца да стърчи между проходите в дома му.
Отвън както винаги се чуваше Ехото. Тихо, ако говориш дори и недоловимо, но затова пък с постоянно усещане, че някой шепне в ушите ти. Казваха, че това е бил гласът на вечността, която минавала като вятърен повей през измеренията. Ехото било песента на Вселената, която зазвучала от първия миг на Сътворението.
Хал остави Ехото да си нашепва и извади душеловеца, с който бързо се ориентира откъде идва сигнала на преминалия. Както и друг път се е случвало, скитащият се бе озовал на улица „Денонощие”. Намираше се само на две пресечки и полицаят скоро щеше да го задържи, преди наистина да е забъркал някоя бъркотия в отвъдния им свят.
*****
Айн реши да поеме по светлата част на улицата. Тъмната с нещо го изплаши и не му се искаше да разбере с какво. Но едва направил десетина крачки, разбра, че границата на ден и нощ го следва. Сякаш той е центърът им и фенерите гаснеха пред него, за да се запалват зад гърба му.
Просто сън – утешаваше се Айн. – Ще посънувам, ще се полутам из него и ще се събудя, за да не го помня.
Опита си да си спомни откъде идва, но сънят не му позволи. Беше просто някой, който се е озовал на една странна улица. Поне помнеше името си.
- Спри тук! – гръмна глас и го закова на място. – Не мърдай, арестуван си!
Две силни ръце уловиха неговите и ги завързаха с нещо невидимо. Последва дърпане и пряко волята си Айн последва непознатия униформен, който го гледаше строго.
- Кой си ти?
- Отвъдна полиция – тросна се мъжът и тупна една значка на гърдите си. – Не можеш ли да четеш!?
- Отвъдна... - Хал Хоп го придърпа, задържаният кротко го следваше.
Все едно и също неразбиране, какво да каже на тази поредна объркана душа – че е там, където не трябва да бъде все още. Че е влязъл нелегално в мястото, което ще го приюти след някое време, за да го разпределят къде ще бъде във вечността или пак да го върнат да изживее още един живот. Че може да е донесъл със себе си способността да променя тукашната реалност, ако е дълбоко спящ и сънуващ нереалности. Че може да се окаже, че всичко е просто един заряд от неговата мисъл и с едно кихване да заличи цялата Вселена.
Но пък от друга страна в отвъдното всичко е толкова скучно и полицаят често си позволяваше да е малко по-мек със смирените души и да побъбри с тях. Не беше голямо нарушение, така или иначе те нямаше да си спомнят нищичко след като ги върнат.
- Знаеш ли кой си? – попита Хал. Понякога имаше остатъчни спомени в скитащите, които също щяха да бъдат изтрити от контрольорката на автобуса, но протоколът изискваше да запише моментното им състояние заради статистиката.
- Айн... Но не помня фамилията си. Нито откъде съм. Нищо.
- Нормално. Не се притеснявай, като те върнат, ще си спомниш всичко, но без това си отбиване в отвъдното. Тук си за съвсем малко. Ей сега ще те проверя и ако си нерегистриран, ще взема отпечатък и ще те изпратя обратно.
- Къде?
- Откъде идваш. Автобусът ще те закара.
- А тук къде каза, че е?
- Отвъдното – междинната зона между долния и горния свят – Хал погледна нагоре и допълни: - Ако разграничим нивата на измеренията в живота, за които грешно придобивате представа, на горен и долен свят. Защото над нас има още светове.
Стигнаха една сребърна сграда, в която Хал Хоп вкара душата на Айн и го настани пред регистрационната картотека. Сложи едно смукало на гърдите и зачака резултатът от сканирането.
- Не разбирам – оплака се Айн, опитал се да осмисли чутото. Сканиращият лъч гъделичкаше душата му, но не бе неприятно, а по-скоро като почесване.
- Не ти и трябва – още ти е рано. Ти навярно си в безсъзнание, може би умиращ, но определено не ти е времето да преминаваш още. Затова и такива като теб понякога преминават и се лутат в междинната зона като скитащи се души.
- А може би сънувам? – обади се Айн.
- Може, защо не, и такива често минават. Сънуващите са най-опасни, могат да направят всичко, което си пожелаят, дори и да сънуват, че сънуват как са будни някъде.
Силен сигнал иззвъня и прекъсна разговора им.
- Ясно, идваш за първи път. Значи ще е трябва да те регистрираме, за да включим в картотеката ни. Ще стане за миг, Айн, след това може да си ходиш – каза Хал и даде знак да го последва в камерата за снимане на душата.
*****
Автобусът се появи на мястото си. На спирката имаше няколко сенки, които го чакаха да пристигне и вече да се отворят вратите му, за да се качат. Айн се беше наредил сред тях. Полицаят Хал Хоп следеше групата с пълна готовност да предотврати бягството на някой от чакащите. Всичките бяха минали през неговите ръце. Онзи там, със сплесканата коса, го гони цял ден – не искаше да се връща в долния свят, щом осъзна къде се озовал. Е, в крайна сметка редът си е ред и всеки трябва да му се подчинява, без значение дали му харесва или не. А и междинното състояние на отвъдното не е за живеене, а само за преразпределение. Затова и беглецът трябваше да се върне, също и онази, втората душа от редицата до автобуса – тя трябваше да се прероди отново, а какво по-хубаво за нея от това да изживее още един живот. След това навярно щяха да я прехвърлят в следващото измерение, но това решаваха наблюдателите, а не служителите на реда и транспорта.
- Как си, Хал – вратите на автобуса се отвориха и от него слезе контролиращата Анабел. Тънка като игла, с още по-остри от иглени върхове котешки очи. – Голяма група си събрал. Имаше ли опърничави?
- Двама бяха проблемни, другите просто умират да се озоват в стария си живот.
- Значи ще ги изперем хубаво по пътя – контрольорката Анабел даде знак на първия да се качва и го сръга с поглед. – Сядай точно на мястото, което светне за теб.
- Погрижи се да ги изчистиш – каза Хал Хоп и даде знак на Айн, който тъкмо се чудеше къде ли ще го отведат сега.
- У дома – прочете мислите му Анабел. – Право у дома, но душата ти ще бъде обновена и много по-чиста – подарък от управата на Вселенските сили.
Хал се усмихна на Анабел. Само те знаеха, че след миг контролиращата ще влее в мисловните полета на пътниците потоци от енергия и ще върне спомените им, но с внушението за това, че всяка една душа е частица светлина и като такава не трябва да помрачава дните си, които има за определени да изживее в долния свят. Тази енергия се грижеше чистота да остава до края им, за да може евентуално при следващото си пътуване да ги изкачи нагоре във вечността.
Айн видя как грейна седалката пред него и се настани в очакване да се завърне... където и да беше това „долу”.
*****
Когато автобусът пое, отговарящият за реда в отвъдното пое назад към дома си. Работният му ден бе приключил и беше време за почивка в безвремието. Като цяло прекарваше свободните си мигове в сън, защото в отвъдното нямаше какво толкова да се прави, освен да се работи или сънува. Понякога си бе мислил дали да не посети с автобуса долния свят или да се изкачи до някое ниво на горните небеса, но може би там го чакаха подобни на него служители, които щяха да го върнат пак тук, без да си спомня какво е видял. Законът не разрешаваше на частица светлина да се скита из измеренията, когато си поиска. Вселената се ръководеше от ред и редът се спазваше, за да не настъпи Хаоса, от който някога е била подредена самата Вселена.
На вратата се позвъни. Хал погледна вестителя, но той мълчеше. Някой повторно позвъни и дори потропа с нетърпение.
Навярно е вестоносец – реши Хал, когато звъненето се потрети. – Някой новак.
Щом отвори, изумлението на Хал Хоп беше равно на смайването, когато чу думите на двамата униформени със строги лица:
- Отвъдна полиция – задържан сте като сънуващ и промяна на обществено място!
© ГФСтоилов Todos los derechos reservados