Има хора в живота ми, които щеше да е по-добре за мен да не познавам.
Има такива, които се радвам, че съм познавала.
Такива, които не мога да забравя.
Хора, които ме обичат заради това, което съм.
И други, които ме мразят поради същата причина.
Има и хора, които не са оставили никаква следа в моя живот... но може би в нечий друг са успели.
Всеки един от тях, малко или много, ме е направил това, което съм днес.
Тези, които са ме наранявали... е, те са ме направили по-силна.
Тези, които са ме правили щастлива... са ми връщали вярата в хората и в тяхната доброта... но, въпреки всичко, цялата им работа отива на вятъра, когато съм за пореден път разочарована.
Но тези, които са влизали и са оставили следа в сърцето и душата ми... защо, по дяволите, са тези, които най-силно са ме наранявали!!!
Тези, които искам до болка да презирам, а усещам липсата им всеки ден.
Тези, които не са ме ценели... подиграли са се с чувствата и мислите ми. ...