В унисон с времето...

АлисънРейн
184 157

22 янв. 2022 г., 17:52 2022-01-22T18:00:54+02:00

Проза

361 2 2

Затишие.

Сякаш беше от ония, които вещаеха буря, но усещането беше далеч по - различно.

Гъста мъгла се стелеше над града, а едри капки дъжд се сипеха от намръщеното небе.

Някой, някъде може би плачеше.

Тихо. Безутешно. Самотно.

Друг пък обичаше - страстно; всеотдайно; като за последно (ето защо бурите носят женски имена).

Пръстите минаха по кротко спящите редове (тръпнещи да пишат, копнеещи да бъдат изписани).

Ухаеше на тютюн и люляк, и напомняше за морски залези с портокалови отблясъци.

Миришеше на упояващо лято.

Валеше...

АлисънРейн

2022-01-22T18:06:20+02:00

"В дълбокото е високо и светло" ... Такова е 😊 От все сърце благодаря! Няма по - голямо признание от това, че редовете ми оставят някаква следа. Благодаря 😊😊
Миг31

2022-01-22T18:00:07+02:00

Отдаването - шепотът на тишината! "В дълбокото е високо и светло...!" Любимости! Толкова много Радост вливаш в същността ми с творбите си! Благодаря!