Затишие.
Сякаш беше от ония, които вещаеха буря, но усещането беше далеч по - различно.
Гъста мъгла се стелеше над града, а едри капки дъжд се сипеха от намръщеното небе.
Някой, някъде може би плачеше.
Тихо. Безутешно. Самотно.
Друг пък обичаше - страстно; всеотдайно; като за последно (ето защо бурите носят женски имена).
Пръстите минаха по кротко спящите редове (тръпнещи да пишат, копнеещи да бъдат изписани).
Ухаеше на тютюн и люляк, и напомняше за морски залези с портокалови отблясъци.
Миришеше на упояващо лято.
Валеше...