Pоди се в края на месец февруари. Ден като ден, но бебето тежеше малко и трябваше да бъде поставено в кувьоз. Майка му прекарваше времето между болницата и къщата, обременена от тежестта на дните. Самата тя не познаваше бащата добре, с приятелки изкарали един рожден ден. Там, се зачена Максим. Нощта беше прекрасна, ако се изключи употребата на алкохол и цигари. Валя бе само на 21 години и учеше атомна физика в университета. Едно 35 годишно момче я заговори, после я прегърна и повече не помнеше. Когато се събуди видя ,че лежи до някого, с червеникава коса и лунички. Стана и студено, защото декември блъскаше с юмрук по прозорците.
Тръгна си бързо, оставяйки дъх на опиати и махмурлук.
Вкъщи майка и бе на работа, а баща и спеше след нощната смяна.
По-малкият и брат бе на училище, разликата им бе голяма, той в 7-ми клас.
Валя се изкъпа и легна да сп,и не искаше да помни нищо, отегчението и депресивността я бяха овладели.
-Ставай, Валенка!-чу женски глас-Мила, не съм те виждала от вчера! Кога се прибра от Търново?
-Мама, мамо, мила мамо!-И Валя заплака стреснато в майчините обятия-Спаси ме!
-Ти си сънувала Валка-продължи гласът-Спокойно, до теб съм!
И двете жени се прегърнаха истински и сърдечно.
След месец Валя разбра, че е бременна. Беше във трети курс, чакаше я блестящо бъдеще. Поговори с Нина, нейната най-близка приятелка и така реши, че ще махне бебето.
-Не може да абортирате-каза лекаря- Вие сте в деликатно състояние, повече няма да можете да имате деца! Не съм съгласен, идете другаде!
Момичето с нежните кестеняви коси заплака.
Времето също реши, че ще помогне и изпрати есента, с красивите си шарки.
Как да сподели със собствената си майка? … Какво да прави?
Нина, и каза, че ще е до нея. Ала това бе ли достатъчно?
Баща и бе миньор, трудеше се неуморно. Майка и, фризьорка, не получаваше много, но умееше в работата си.
Брат и бе твърде малък, за да поеме едно признание.
Тогава и дойде една мисъл, велика и едновременно много проста, да се срещне с онова момче.
Нина и помогна.
-Казва се Найден, над трийсет е, работи като международен шофьор Ще се опитам да ви срещна!
Зимата приближаваше, ноември бе мрачен и студен. Валеше много, небето бе сиво и мрачно.
Видяха се в дома на Нина. Гледаха се, а на Валя и стана студено. Този Найден и бе чужд и много…грозен. Тя се зачуди какво я е накарало да бъде близка, но се сети за 7-те коктейла и замълча.
-Виж, мила-каза той- Не мога сега да се занимавам с някого, особено пък и с деца…-Махни го! Толкова е просто!
Валя слушаше и сякаш през нея мина електрически ток.
- Само това ли ще ми кажеш-проговори тя- Ами, добре, щом е така, нямаш проблеми!
- Ще ти дам пари, споко-отговори младежът.
Валя се засмя, но в този смях бе стаена надеждата, която разпери крила, за да отлети.
Имаше ли изход тази ситуация, освен Валя да отгледа сама детето си?
Нина каза на майка и, а тя едва не припадна. Сълзите отмиват разочарованието, но за малко. Те не са добър съветник, а са последният пристан на вярата.
Стойка прие истината. Можеше ли да изостави единствената си дъщеря?
Скараха се със съпруга, той викаше, сцената бе подобно на филм.
Ала истинска.
- Развратничи твоята дъщеря, а уж е невинна, нали щеше да стане преподавател? Ето, какво излезе от нея!- тъжно констатира Павел.
-Моля те, Павеле, те не са знаели!
- Какво не са знаели? Така е днешната младеж само и дай пиене и наркотици!? И Валентина-същата е! Спри! Не ми говори повече!-припряно и ядосано говореше бащата.
Но на сезоните неразбориите не пречеха. Те бяха себе си.
И Валя роди в един тъжен февруарски ден.
Бебето лежеше в кувьоз, а тя ходеше всеки ден да го вижда.
Оцеля, прибраха го у дома.
Дълго се мръщеше Павел, но когато бебето му гукаше, той замълча. И изведнъж дъжд от сълзи се лееха по лицето му. Омилостивен някак благородно, взе детето от кошарката и го целуваше по главичката и личицето.
Валя завърши задочно университета.
Сега работи в едно училище като учител по физика.
Момченцето и на три годинки, ходи на ясли.
Часовникът се засмя.
Нина гушна Валя и решиха, че за четвъртия рожден ден на Максим, ще приемат гости.
Лятото дойде с дъх на море.
Приятелството и обичта се гушнаха.
Сплотени, по-верни от всякога, Нина и Валя, заведоха детето на Несебър.
Щастието прелетя като птица и кацна на близкия комин.
И се смееше сърдечно.
© Ана Янкова Все права защищены