Pоди се в края на месец февруари. Ден като ден, но бебето тежеше малко и трябваше да бъде поставено в кувьоз. Майка му прекарваше времето между болницата и къщата, обременена от тежестта на дните. Самата тя не познаваше бащата добре, с приятелки изкарали един рожден ден. Там, се зачена Максим. Нощта беше прекрасна, ако се изключи употребата на алкохол и цигари. Валя бе само на 21 години и учеше атомна физика в университета. Едно 35 годишно момче я заговори, после я прегърна и повече не помнеше. Когато се събуди видя ,че лежи до някого, с червеникава коса и лунички. Стана и студено, защото декември блъскаше с юмрук по прозорците.

Тръгна си бързо, оставяйки дъх на опиати и махмурлук.

Вкъщи майка и бе на работа, а баща и спеше след нощната смяна.

По-малкият и брат бе на училище, разликата им бе голяма, той в 7-ми клас.

Валя се изкъпа и легна да сп,и не искаше да помни нищо, отегчението и депресивността я бяха овладели.

-Ставай, Валенка!-чу женски глас-Мила, не съм те виждала от вчера! Кога се прибра от Търново?

-Мама, мамо, мила мамо!-И Валя заплака стреснато в майчините обятия-Спаси ме!

-Ти си сънувала Валка-продължи гласът-Спокойно, до теб съм!

И двете жени се прегърнаха истински и сърдечно.

След месец Валя разбра, че е бременна. Беше във трети курс, чакаше я блестящо бъдеще. Поговори с Нина, нейната най-близка приятелка и така реши, че ще махне бебето.

-Не може да абортирате-каза лекаря- Вие сте в деликатно състояние, повече няма да можете да имате деца! Не съм съгласен, идете другаде!

Момичето с нежните кестеняви коси заплака.

Времето също реши, че ще помогне и изпрати есента, с красивите си шарки.

Как да сподели със собствената си майка? … Какво да прави?

Нина, и каза, че ще е до нея. Ала това бе ли достатъчно?

Баща и бе миньор, трудеше се неуморно. Майка и, фризьорка, не получаваше много, но умееше в работата си.

Брат и бе твърде малък, за да поеме едно признание.

Тогава и дойде една мисъл, велика и едновременно много проста, да се срещне с онова момче.

Нина и помогна.

-Казва се Найден, над трийсет е, работи като международен шофьор Ще се опитам да ви срещна!

Зимата приближаваше, ноември бе мрачен и студен. Валеше много, небето бе сиво и мрачно.

Видяха се в дома на Нина. Гледаха се, а на Валя и стана студено. Този Найден и бе чужд и много…грозен. Тя се зачуди какво я е накарало да бъде близка, но се сети за 7-те коктейла и замълча.

-Виж, мила-каза той- Не мога сега да се занимавам с някого, особено пък и с деца…-Махни го! Толкова е просто!

Валя слушаше и сякаш през нея мина електрически ток.

- Само това ли ще ми кажеш-проговори тя- Ами, добре, щом е така, нямаш проблеми!

- Ще ти дам пари, споко-отговори младежът.

Валя се засмя, но в този смях бе стаена надеждата, която разпери крила, за да отлети.

Имаше ли изход тази ситуация, освен Валя да отгледа сама детето си?

Нина каза на майка и, а тя едва не припадна. Сълзите отмиват разочарованието, но за малко. Те не са добър съветник, а са последният пристан на вярата.

Стойка прие истината. Можеше ли да изостави единствената си дъщеря?

Скараха се със съпруга, той викаше, сцената бе подобно на филм.

Ала истинска.

- Развратничи твоята дъщеря, а уж е невинна, нали щеше да стане преподавател? Ето, какво излезе от нея!- тъжно констатира Павел.

-Моля те, Павеле, те не са знаели!

- Какво не са знаели? Така е днешната младеж само и дай пиене и наркотици!? И Валентина-същата е! Спри! Не ми говори повече!-припряно и ядосано говореше бащата.

Но на сезоните неразбориите не пречеха. Те бяха себе си.

И Валя роди в един тъжен февруарски ден.

Бебето лежеше в кувьоз, а тя ходеше всеки ден да го вижда.

Оцеля, прибраха го у дома.

Дълго се мръщеше Павел, но когато бебето му гукаше, той замълча. И изведнъж дъжд от сълзи се лееха по лицето му. Омилостивен някак благородно, взе детето от кошарката и го целуваше по главичката и личицето.

Валя завърши задочно университета.

Сега работи в едно училище като учител по физика.

Момченцето и на три годинки, ходи на ясли.

Часовникът се засмя.

Нина гушна Валя и решиха, че за четвъртия рожден ден на Максим, ще приемат гости.

Лятото дойде с дъх на море.

Приятелството и обичта се гушнаха.

Сплотени, по-верни от всякога, Нина и Валя, заведоха детето на Несебър.

Щастието прелетя като птица и кацна на близкия комин.

И се смееше сърдечно.