Минаваше полунощ. Влезе със самоуверена походка в тъмният шикозен бар. Нелепото му заглавие „Кървава жажда” я караше да се подсмихва. За другите звучеше зловещо, но нея подсещаше, че е добре вечеряла. Сега не я измъчваше глад, а друго. Искаше да се почувства жива и беше готова на всичко. Дори да бъде разкрита.
Огледа с присвити очи клиентелата. Повечето бяха със страховити сатанински костюми и маски. Такава беше темата на вечерта. Един път месечно се организираше „кървав бал” и тя не случайно беше тук.
- Здравей красива, вампирке! Имаш страхотен костюм. Обожавам впити кожени дрехи, нооо...къде ти е маската? Ако си я изгубила с удоволствие ще ти помогна да я намериш. – предложи услугите си непознат, млад мъж.
Изведнъж влязъл в роля, той се поклони с изящен, отрепетиран реверанс. Очите му бяха скрити зад сребристо домино, но тя усети опасният пламък в тях. Подсмихна се отново. Обичаше самоуверени и страстни мъже. Те бяха прями и знаеха какво искат. Също като нея.
- Приятно ми е да се зап ...