Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и добре подредени.
Дааа, малко сиви... И това се заби в главата му, като пирон. Целият ден търсеше огледало и се зъбеше пред него, за да ги гледа. Накрая реши! Трябва да си сложи бели зъби. Така щеше да е красив, като се усмихва. Е да, ама не се усмихваше. Нищо, като ги смени, ще се усмихва.
На другия ден седеше в кабинета на стоматолога, а той бе изпаднал в дилемата "Да оскубе, поредният хистерик или да запази здравите зъби", надделя моралът и изпелтечи.
- Аз бих ви посъветвал, само да ги изчистя с ултразвук.
- Не, искам да са чисто бели.
В очите на зъболекаря присветна пламъчето на Мамона.
- Добре, ще ви направя нови зъби от цирконий, но от сега ви предупреждавам, че боли много и ще е скъпо.
- Парите нямат значение, а на болка търпя.
Уговориха се след седмица да ги изпили и вземе проба.
А седмицата си беше истински кошмар. По няколко пъти на ден се търкаше с четката, докато протече кръв от венците му, но ефект нямаше. Накрая започна да се съмнява, дали зъбите му не стават все по-сиви.
Дойде и заветният ден. Седна на стола с такъв трепет сякаш е първата му любовна среща. И стоматологът започна... Четири часа неспирно пилене, кръв и адска болка, но имаше защо.
Като свърши му каза.
- Няма да ви слагам временни мостове, защото при сегашната ситуация и без това ходите по цял ден с маска. Яжте само течни храни.
Прибра се и веднага застана пред огледалото. Повдигна оточните си устни и едва не припадна. Насреща беше някакво създание от кошмарите, някакъв зловещ Амгъл. Стърчаха тънки остри зъбчета на разстояние, върху кървави венци.
Тръшна се в хола и наля голяма чаша уиски. Изсипа в устата си стабилна глътка и му се прииска да крещи до небесата. Цялата му глава гореше.
Не яде нищо. Едва призори заспа и сънува кошмари, че е станал човекоядец и яде нечия плът. Това се повтаряше всяка вечер и дори съновиденията станаха все по-ужасяващи. Усещаше, че мозъкът му вече отказва да е нормален. Полудяваше.
На петият ден му звъннаха да отиде за мостовете.
Стоматологът ги залепи и му подаде огледало.
- Наистина ви стоят прекрасно. Вижте се.
С трепереща ръка го взе и се усмихна...
В отражението не беше той, мъж подминал средната възраст, а някакъв лъчезарен младеж. Набързо се разплати и още вечерта отиде на заведение. Влезе в опушената зала и видя на бара младо момиче седнало само пред чаша мартини. Доближи го и тихо попита.
- Свободен ли е столът до вас?
Тя го погледна, а той и подари новата си усмивка. И така започна една неочаквана среща, която завърши в близкия хотел. Изгарящи от страст се тръшнаха в голямата спалня и той впи зъби в шията и.
Прибираше се щастлив към къщи по мокрия тротоар. Отключи и веднага влезе в банята. Усмихна се на огледалото и там бяха новите бели зъби, неговата красива усмивка.
Усети някаква празнота и тъга за старите си сиви зъбчета, но я прогони, защото вече беше нов човек и така трябваше да живее... Усмихнат към всички.
© Гедеон Все права защищены